Тийнейджърът, когото Манчестър Юнайтед не можа да укроти

25 януари 2012 13:59:00 sportal.bg

Последния път когато видях Равел Морисън, той бе в съда в Салфърд и си играеше със своята вратовръзка в очакване да чуе дали ще бъде пратен зад решетките. Спор с приятелката му бе излязъл от контрол, телефонът й бе смазан, а Морисън се озова обратно в съда няколко месеца след като му бе казано, че при следващия проблем ще отиде в манчестърския затвор Стрейнджуейз.

Никой от Манчестър Юнайтед не бе до него в този ден и това ми се стори странно предвид обичайната политика на клуба. Алекс Фъргюсън по традиция се очаква да се появи или поне да изпрати писмени препоръки към съда. Морисън обаче беше сам, като изключим адвоката му.

Той вече бе пуснат по препоръки, след като се призна за виновен по обвинение в сплашване на свидетел и окръжният съдия му бе казал, че лично ще се погрижи да бъде затворен при ново нарушение. Вместо това Морисън излезе свободен и тръгна веднага обратно към калта, за да стигне дотам, че Фъргюсън да реши, че чашата е преляла и е време да си измие ръцете от него.

В Юнайтед ще да ви кажат, и само един Господ знае дали е така, че са опитали всичко. Или поне допреди няколко седмици, когато секретарят Джон Алигзандър позвъни на агента на таланта да му каже да се оглежда за друг клуб. Към онзи момент един от треньорите просто бе спрял да говори с Морисън. Майка му отишла един ден до тренировъчната база да го прибере и й казали, най-меко казано, че синът й не си струва загубеното време и няма смисъл да се бори за него.

Нещата загрубяха и някой изкривява истината, съдейки от думите на Фъргюсън, че въпросът е за пари и “нереалистичните” изисквания на футболист, който още не е навършил 19 години. Морисън казва, че никога не е получавал предложение за нов договор и не е искал повишение, като се защити в Туитър, където обяви вечерята за награждаването на футболиста на миналия сезон за “л..няно” събитие.

Кариерата му в първия отбор на Юнайтед се простира до три появи като резерва в Карлинг Къп, а това е твърде тъжно, след като зад завесите в клуба говорят за него като точно толкова естествено одарен колкото Пол Скоулс. Барселона отправи запитване за него, Челси и Арсенал дълго мислеха дали могат да го укротят. Присъдата явно е в негов ущърб, което оставя Нюкасъл, Рома и Пари Сен Жермен като потенциални купувачи. Това може да се окаже най-добрият им бизнес в историята или най-лошият им кошмар. При Морисън най-добре е да не приемате нищо за даденост.

На футболния терен той играе с финес и самочувствие. В съда бе описан като уязвим и крехък. Обрисуваната картина бе на човек, който действа импулсивно и не мисли за последствията. Пускането по препоръка бе след дело за сплашване на 15-годишна жертва на уличен обир да не дава показания.

Морисън като че ли никога не е осъзнавал сериозността на това да отправяш заплашителни послания, а отгоре на това бе част от банда, преследвала жертвата на обира и счупи прозореца му с тухла. Момчето обаче е осъзнало сериозността на положението. То било толкова травматизирано, че семейството му се принудило да обяви къщата за продан.

Най-близките до Морисън хора казват, че някои от неговите простъпки, например даването на бутонките на играч от първия отбор на свой приятел, се дължат само на желанието да задоволява другите. Вещи често изчезват от съблекалните и по времето на сър Мат Бъзби използвали маркирани банкноти, за да уличат виновника.

Тези дни Туитър чува всичко – било то истина или лъжа. Сега имаме Морисън, туитващ на Рио Фърдинанд да го подкрепи всред всичките слухове, че му е откраднал часовника. Фърдинанд потвърди, че не е вярно. Това бе все едно Манчестър Юнайтед среща “Грейндж Хил” (б.пр. – английски сериал за гимназиалния живот на проблемни деца).

Най-добрия съвет, който Фърдинанд би могъл да предложи на Морисън, би бил да изтрие акаунта си. Само дето Морисън не обича да му казват какво да прави. Той не е така изкушен от Юнайтед, както биха били повечето момчета тийнейджъри.

На Морисън му стана все по-скучно от живота в резервния отбор, чувайки виковете на играчите от първия отбор на съседния терен. По-слаби футболисти бяха повишени, което му бе трудно за преглъщане. Фъргюсън му каза, че и той ще ги последва, но само при условие че не пропусне и една тренировка. При Морисън нещата не сработват така. Неговият живот в Юнайтед стана история за неявявания, караници със съотборници и други дисциплинарни проблеми. Извън клуба телефон 999 бе набиран повече от веднъж. “Пишете каквото искате за него”, каза един член на тренировъчния екип, като ругатните махнахме.

Онова, което Юнайтед предпочита да не излиза на бял свят, е че в съда окръжният съдия постави под въпросителна отношението на клуба към момчето. Според него вероятно то не е правилно. Същевременно, ако е истина, че не всичко около разрива се дължи на пари, това говори зле, най-меко казано, за Фъргюсън, задето говори така. Отвореният към излизане в чужбина Морисън казва, че “никога не е имало изисквания за пари и никога не е имало отхвърляне на каквато и да било оферта”. Каквато и да е истината, няма победител в тази история.

Това може да е футболист за 40 млн. паунда след няколко години, ако само животът бе така прост. Вместо това човек просто се надява никога да не дойде денят, когато Морисън е станал онзи тип в кръчмата, обясняващ на незаинтересован от историите му слушател, че е трябвало именно той да бъде този футболист.

Дейниъл Тейлър, вестник “Гардиън”

Споделете :